Архив за категорията 'Хипотиреодизъм'

Тиреоидит на Хашимото

22.06.2010
Болест на Хашимото

Хроничния тиреодит или болеста на Хашимото е бавно развиващо се възпаление на тиреоида. Често болеста води до хипотиреоидизъм, който се изразява в лошо функциониране на жлъчката. Заболяването е най-често срещано при жени на средна възраст.

Тиреоидитът на Хашимото е често срещана причина за хипотиреоидизъм. Характеризира се със възпаление на щитовидната жлеза. Това е автоимунно заболяване, при което имунната система атакува щитовидната жлеза като чужда тъкан. По-често се среща при жени и се асоциира с други автоимунни заболявания като: инсулинозависим захарен диабет и целиакия. В кръвта на болните се установяват повишени стойности на антитела срещу ензима ТИРЕОИД ПЕРОКСИДАЗА. Този ензим е с белтъчна структура и се намира в щитовидната жлеза. В резултат на взаимодействието на антителата с ензима се развива възпалителен процес, който води до разрушаване на жлезата и развитие на хипотиреоидно състояние.
Симптомите при тиреоидитът на  Хашимото наподобяват тези при хипотиреоидизъм, но са по слабо изразени. Те агравират със засилване на хипотиреоидното състояние По-голяма част от оплакванията са свързани със забавяне на обмяната на веществата.
Симптомите включват:
  • умора
  • депресия
  • умерено наддаване на тегло
  • непоносимост към студ
  • повишена сънливост
  • суха, чуплива коса
  • запек
  • суха кожа
  • мускулни крампи
  • повишен серумен холестерол
  • намалена концентрация на вниманието
  • хроничен болков синдром с дифузна локализация
  • подуване на краката
С прогресиране на хипотиреоидното състояние се появяват: периорбитален оток, брадикардия /забавяне на сърдечната честота/, намаляване на телесната температура и сърдечна недостатъчност. При най-тежките форми на хипотиреоидизъм се развива микседематозна кома, която е животозастрашаващо състояние. Микседематозна кома може да се прояви по повод на стрес, хирургична интервенция, или травма. Състоянието изисква незабавна хоспитализация и инжекционно въвеждане на тиреоидни хормони.
Правилно поставената диагноза  стои в основата на успешното лечение. Това заболяване се овладява много бързо с подходяща доза хормонално заместителна терапия с Euthyrox. От друга страна нелекуваният хипотиреоидизъм, възникнал на базата на автоимунен процес може да предизвика уголемяване на сърцето, влошаване на налична сърдечна недостатъчност и плеврален излив.
При малка част от болните  с тиреоидит на Хашимото се  наблюдава хиперфункция на щитовидната  жлеза. Състоянието се нарича  хашитоксикоза. В този случай болните се оплакват от: подуване на щитовидната жлеза в резултат на възпалителния процес, което предизвиква усещане за стягане, или наличе на чуждо тяло в гърлото и затруднено преглъщане поради притискане на хранопровода от уголемената щитовидна жлеза.
Диагнозта се поставя въз основа на фамилната анамнеза, оплакванията на пациентите, оглед на шийната област, ехография на щитовидна жлеза и изследване на TSH, FT3, FT4, TAT и MAT.
При болните  с тиреоидит на Хашимото е понижен свободният Т4, TSH е повишен, а Т3 е понижен, или в норма. Стойностите на антителата могат да бъдат много високи.
В резултат на хроничният автоимунен  и възпалителен процес постепенно настъпва хипотиреоидно състояние. Това налага включване на хормонално заместителна терапия с Euthyrox.
Някои от ключовите витамини и минерали облекчават симптоматиката и забавят прогресията на автоимунният тиреоидит. Калцият трябва да се приема в доза 1g дневно и да има минимум 4 часов интервал между неговият прием и приемът на Euthyrox, за да не нарушава резорбацията на последния. Болните с тиреоидит на Хашимото трябва да приемат също така и мед, йод, желязо, магнезий в доза 200-600 mg дневно, селен 200 mcg дневно, Vit A 10 000-25 000 IU дневно, Vit C 1-3g дневно, Vit B complex 50-100 mg дневно, Vit B2 15 mg дневно, Vit B3, VVit B6 25-50 mg дневно, Vit B12, Vit D, Vit E 200-800 IU дневно, цинк 30 mg дневно. Омега 3 мастните киселини притежават противовъзпалително действие и подпомагат правилното функциониране на имунната система. Приемат се в доза 6 капсули дневно по време на хранене Маслото от вечерна иглика в доза 1000-1500 mg 3 пъти дневно и Kelp forte, като естествен източник на йод и спирулината също нормализират функцията на щитовидната жлеза.
СЕЛЕНЪТ е ключова добавка за болните с автоимунене тиреоидит. Според клинични проучвания  дефицитът на селен може да отключи заболяването. От друга страна добавянето му към терапевтичния план може значително да намали нивото на автоимунните антитела и дори да ги нормализира в рамките на 3 месеца. Селенът намалява активността на възпалителният процес и активира ензима, отговорен за превръщането на Т4 в Т3. Следователно при дефицит на селен не можем да очакваме оптимален ефект от лечението с Euthyrox.
РИБЕНОТО МАСЛО притежава мощно противовъзпалително действие подпомага нормализирането на обменните процеси в организма, намалява симптомииите и забавя прогресията при редица автоимунни заболявания. Докозахексаеноевата киселина в рибеното масло има ефект подобен на противовъзпалителните медикаменти..
ЦИНКЪТ е необходим за правилното функциониране на хипоталамуса, който е част от остта хипоталамус-хипофиза-юитовидна жлеза. Участва и в производството на тииреоидни хормони, както ив конверсията на Т4 в Т3. Според клинични проучвания при по-голяма част от болните с хипофункция на щитовидната жлеза е налице дефицит на цинк. Добавянето на цинк към терапевтичния план, налага задъллжителна суплементация с малки количества мед.
Част от болните с тиреоидит  на Хашимото имат НИСКО СЕРУМНО ЖЕЛЯЗО. То може да е следствие на железен дефицит, или да се дължи на пернициозна анемия. В терапевтичната схема за лечение на анемия трябва да се включва и Vit B 12, като дозата му и продължителността на лечението се определят от лекар въз основа на серумните му нива. Пациентите, провеждащи ллечение с Euthyrox, трябва да знаят че медикаментите съдържащи желязо, нарушават резорбцията на  еутирокса. По тази причина ако се налага суплементация с желязо то трябва да се приема минимум 4 часа преди, или след приема на Еuthyrox.
KAЛЦИЯТ, приет дори и под формата на млечни продукти също интерферира с резорбцията на Euthyrox, За това медикамента трябва да се приема 1 час преди, или 4 часа след консумация на калций Болните с тиреоидит на Хашимото не показват отклонения в калциевият баланс, за това включването му  към терапевтичния план не е задължително, с изключение на случаите при които се нналага прием на магнезий по повод на тежки мускулни крампи или за контрол на сърдечната честота.
МАГНЕЗИЯТ е необходим за правилното функциониране на мускулите и нервите, поддържа нормалният сърдечен ритъм и здравината на костите, участва в обменните процеси на организма. Заедно с калцият участва в контрола на сърдечната честота     При болноте, страдащи от заболявания на щитовидната жлеза често е на лице магнезиев дефицит, което е причина за редица оплаквания в това число и силни мускулни крампи.
Болните с тиреоидит на Хашимото  не трябва да приемат големи  количества ЙОД/повече от 150 mcg. дневно, защото излишекът от йод засилва автоимунния процес..Вслучай че се нуждаете от по-големи количества приемайте focus vesiculosus и спирулина които са богати на много минерали в т.ч. и на йод, без да превишавате максимално допустимата дневна доза посочена на етикета.
КОЕНЗИМ Q10 е с доказана антиоксидантна активност, като предпазва митохондрийте и клетъчните мембрани от вредното действие на свободните радикали. Той е отличен протектор за сърцето и е нвеобходим за производството на енергия. Болните с Тиреоидит на Хашимото са с повишен риск от сърдечно съдови инциденти, затова включването на Коензим Q10 към терапевтичния план е изключително важно.
Приемът на ОМЕГА 3 и ОМЕГА 6 МАСТНИ КИСЕЛИНИ подобрява състоянието на косата, кожата, ставите и серумните нива на холестерола при страдащите от тиреоидит на Хашимото. При тези болни косата е тънка и чуплива, кожата е много суха, ставите са болезнени, а лошият холестерол е повишен Основен източник на есенциални мастни киселини е лененото масло.. Препоръчва се в доза 1000-1500 mg 3 пъти дневно. Есенциалните мастни киселини притежават и противовъзпалително действие и са необходими за синтеза на тиреоидните хормони Много е важно сиотношението омега 6/омега 3 мастни киселини да се поддържа в оптимални граници. Когато това съотношение е повишено, автоимунния процес се засилва и състоянието на пациентите се влошава.
МАСЛОТО ОТ ВЕЧЕРНА ИГЛИКА е полезно в случайте на косопад който често се наблюдават при хипофункция на щитовидната жлеза. При страдащите от тиреоидит на Хашимото често се наблюдава alopecia areata – окапване на косата на определени участъци. Маслото от вечерна иглика спира косопада и стимулира растежа на нова коса в рамките на три месеца от началото на терапията.
СПИРУЛИНАТА е богата на минерали и аминокиселини, които са необходими за правилното функциониране на щитовидната жлеза, като например йод и тирозин, които участват в синтеза на тиреоидни хормони.
БОЛНИТЕ С ТИРЕОИДИТ НА ХАШИМОТТО НЕ ТРЯБВА ДА КОНСУМИРАТ СОЯ ПОД НИКАКВА ФОРМА!

ВИТАМИН В12
Болните с Тиреоидит на Хашимото често страдат от дефицит на Vit B 12. За  това те често развиват и пернициозна анемия. Това налага изследването на серумните нива на Vit B12 при тези болни. Ако се установи дефицит, той трябва да се субстиитуира чрез мускулно, или перорално приложение на Vit B12.
Всички витамини от групата В играят ключова роля в кконтрола на симптомите на тиреоидита на Хашимото, както и в контрола на обмяната на веществата.Те са необходими за осъществяването на над 100 ензимни реакции в белтъчната обмяна.
ВИТАМИН Б6 е необходим за синтеза на тиреоидните хормони, затова при дефицит се наблюдава влошаване на симптоматиката на хипотиреоидизъм. Този витамин контролира и съдържанието на магнезий в организма. Много от болните, страдащи от тиреоидит на Хашимото приемат магнезий под формата на хранителни добавки, за да облеккчат мускулните крампи, в резултат на магнезиев дефицит
ВИТАМИН В1, корелира директно с производството на енергия, подобрява      кръвообръщението и участва в обмяната на въглехидратите
ВИТАМИН В2 може да подтисне функцията на жлезите с вътрешна секреция, особено на шитовидната жлеза и на надбъбречните жлези
ВИТАМИН В3 подобрява кръвообръщението, състоянието на нервната система и понижава серумния холестерол
Подходящият дозов режим на витамините от група В могат да подобрят състоянието на болните от тиреоидит на Хашимото.
Много проучвания сочат че автоимунните заболявания настъпват, или се влошават при ниски серумни нива на Витамин Е, бета каротен и Витамин А. Дефицитът на Витамин А, или бета каротен намалява способността на организма да произвежда тиреоидни хормони. Бета каротенът е пркурсор на Витамин А. Витамин А и бета каротенът трябва да бъдат дозирани много точно, защото в противен случай могат да се появят белези на токсичност
ВИТАМИН Е предпазва клетките нa щитовидната жлеза от вредното действие на свободните радикали, стимулира имунната система за борба с различните патогенни агенти, подпомага усвояването на йода и участва в синтеза на тиреоидните хормони.
ВИТАМИН С увеличава абсорбцията на Левотироксин. Той е най-мощният водно разтворим антиоксидант и ловец едновременно и на кислородните и на азотните радикали. Витамин С упражнява антиатерогенен,, антиканцерогенен, антихистаминов и имуномодулиращ ефект
ОЗОНОТЕРАПИЯТА дава много добри резултати при тиреоидита на Хашимото Озонът е мощен регулатор на имунната система. Приложен във високи концентраций той подтиска патологичният имунен отговор..Освен това озонът нормализира продукцията на ензими и хормони, намалява възпалителният процес, успокоява нервната система,  намалява нивото на холестерола и триглицеридите и нормализира кръвното налягане.Всичко това оказва допълнителен благоприятен ефект върху общото състояние при болните с тиреоидит на Хашимото.

Какво още трябва да знаят болните с хипофункция на щитовидната жлеза?

04.06.2010

Болните с хипотиреоидизъм трябва да избягват консумацията на гоитрогенни храни, като:рапица, зеле, карфиол, броколи, брюкселско зеле, сладки картофи, царевица, зелен фасул, просо.

Тези храни съдържат естествени гоитрогени, които предизвикват уголемяване на щитовидната жлеза, като интерферират със синтеза на тиреоидните хормони. При термичната обработка на храната ефекта на гоитрогените, съдържащи се в тези храни намалява. По тaзи причина те могат да се консумират в минимални количества, след кулинарна обработка, но в никакъв случай не трябва да се консумират сурови. В менюто трябва да присъстват храни богати на йод – келп, картофи, риба, цвекло, репички, магданоз, овесена каша. Болните с хипофункция на щитовидната жлеза трябва да ограничат приема на мазнини, рафинирана захар, червени меса, готварска сол и яйца.

Повишаване на физическата активност

Повишаване на физическата активност

Друг важен момент в комплексната терапия на хипофункциятя на щитовидната жлеза е повишаването на физическата активност. Наддаването на тегло е сериозен проблем при тези болни. Поддържането на оптимално телесно тегло в тази ситуация е възможно само с подходяща диета и физическа активност. Упражненията повишават чувствителността на тъканите към тиреоидните хормони и стимулират секреторната активност на щитовидната жлеза. Това е особено важно за болните, които са на диета, защото по време на диети организма забавя обменните процеси, които и без това са намалени при състояние на хипотиреоидизъм Подходящият двигателен режим води до засилване на обменните процеси, и за това е от съществено значение при тези болни.

Упражненията трябва да се правят ежедневно в продължение на 15-20 мин. За предпочитане са плуването, бягането, карането на колело и бързото ходене, т. е. упражнения, които водят до ускоряване на сърдечната дейност.

Някои билки също подобряват състоянието на болните с хипотиреоидизъм – например Fucus vesiculosus

При намалена функционална активност на щитовидната жлеза е подходящо да се приемат:

  • Vit B complex – витамините от групата B игрят важна роля в производството на енергия, настроението, функцията на нервната система и регенераторните процеси в организма. Болните с хипотиреоидизъм страдат от силна умора, причината за която са ниските нива на тиреоидни хормони, както и Vit B статуса на организма.
  • L фенилаланин – като прекурсор на аминокиселината тирозин фениаланинът играе ключова роля за правилното функциониране на щитовидната жлеза. Дефицитът на фенилаланин и L тирозин се асоциират с хипофункция на щитовидната жлеза
  • Мултивитамини и мултиминерали – Vit C 1000 mg дневно, Vit A 10 000-25 000 IU дневно, Vit B complex 50-100 mg дневно. Ефектът от действието им се подсилва от приема на Vit B2 /riboflavin/ в доза 10 mg дневно, Vit B3 /niacin/ в доза 10-25 mg дневно и Vit B6 /pyridoxine/ в доза 5-15 mg дневно, селен в доза 200 mcg дневно, Vit E в доза 400 IU дневно и цинк в доза 30 mg дневно Тази витаминно-минерална терапия стимулира производството на тиреоидни хормони.
  • Тирозин – L тирозинът в доза 500 mg 2, или 3 пъти дневно е прекурсор на тиреоидните хормони, което води до повишаване на серумното им ниво. По тази причина, болните на терапия с Euthyrox, не трябва да приемат тирозин без да са се консултирали с лекар Не приемайте L тирозин ако имате високо кръвно налягане.
  • Йод – йодът е микроелемент, който е необходим за синтеза на тиреоидни хормони.  Дефицитът му е свързан с появата на гуша, тиреотоксикоза, и нарушения във физическото и нервно психическото развитие на децата.

Дори и незначителен йоден дефицит може да доведе до хипотиреоидизъм и тиреоидна дизфункция Повишеният прием на йод подтиска функцията на щитовидната жлеза, затова дневният му прием с храната и под формата на хранителни добавки не трябва да надвишава 600 mcg. дневно.

Хипотиреодизъм

04.06.2010

Хипотиреоидизмът е патологично състояние, което се характеризира с понижено производство на хормони

Хипотиреоидизъм

Щитовидна жлеза повлияна от хипотиреоидизъм

от щитовидната жлеза. Много заболявания могат да доведат до хипотиреоидизъм. Те повлияват директно, или индиректно функционалното състояние на щитовидната жлеза.

Хормоните на щитовидната жлеза участват в процесите на растежа и развитието на организма, кактои в множество биохимични процеси на клетъчно ниво, за това техният дефицит води до полиорганна патология.

За производството на хормони от щитовидната жлеза е необходим йод. Богати на йод са морските дарове, хляба и солта. Двата най-важни тиреоидни хормона са тироксин /Т4/ и трийодтиронин/Т3/. Т3 е с най-голяма биологична активност. След като се освободи от клетките на щитовиднатаа жлеза и постъпи в циркулацията Т4 се превръща в Т3, който упражнява биологичните ефекти на клетъчно ниво.

Функцийте на щитовидната жлеза се регулират от друга жлеза , разположена в мозъка – хипофизата. На свой ред хипофизата се контролира от една страна от самата щитовидна жлеза, чрез механизма на обратна връзка упражняван от тиреоидните хормони, и от друга стана от хипоталамуса, който също се намира в мозъка.

Хипоталамусът отделя тиреорилизинг хормон /TRH/, който изпраща сигнал до хипофизата. В отговор на този сигнал тя отделя тиреостимулиращ хормон/TSH/, който изпраща сигнал до щитовидната жлеза, която произвежда тиреоидни хормони. При патологичен проблем на което и да е от тези нива се нарушава синтезът на тиреоидни хормони, което води до хипотиреоидизъм.

Синтезът на хормони от щитовидната жлеза се контролира основно от хипофизата, чрез механизма на отрицателна обратна връзка. Ако синтезът на тиреоидни хормони е повишен, хипофизата се опитва да го ограничи, като секретира по-малки количества TSH. При понижена продукция на хормони от щитовидната жлеза, хипофизата се стреми да я стимулира, като повишава секрецията на TSH.

Хипотиреоидизмът е често срещано патологично състояние. Жените боледуват по-често от мъжете, като честотата на заболяването нараства с възрастта.

Най-честите причини за него са:

  1. Тиреодита на Хашимото
  2. Лимфоцитарният тиреоидит
  3. Разрушаване на щитовидната жлеза в резултат на лечение с радиоактивен йод, или хирургично отстрсняване на жлезата.
  4. Заболяване на хипоталамуса, или хипофизата.
  5. Някои медикаменти.
  6. Тежък йоден дефицит

Една от най-честите причини за хипотиреоидизъм е тиреоидитът на Хашимото. Щитовидната жлеза обикновено е увеличена и е с намалена способност да произвежда хормони Тиреоидитът на Хашимото е автоимунно заболяване, при което имунната система на организма атакува тъканите на щитовидната жлеза. Смята се че заболяването е генетично. В кръвта на болните са повишени антителата спрямо ензима тиреоид пероксидаза. Тиреоидитът на Хашимото често се асоциира с други автоимунни заболявания като Захарен диабет и Пернициозна анемия,

Лимфоцитарният тиреоидит се характеризира с възпаление на щитовидната жлеза. Когато възпалението се предизвиква от лимфоцити, заболяването се нарича лимфоцитарен тиреоидит. Заболяването се асоциира с бременността и засяга около 8% от жените в послеродовия период. Лимфоцитарният тиреоидит се характеризира с първоначална хипертиреоидна фаза, през която ексцесивните количества тиреоидни хормони се изливат от възпалената жлеза в циркулацията, с последваща хипотиреоидна фаза, продължаваща около 6 месеца. При по-голямя част от жените еутиреоидното състояние на жлезата се възстановява, но част от тях могат да развият и тиреоидна хипофункция

Пациентите с болестта на Грейвс, които са лекувани с радиоактивен йод често развиват тиреоидна дифункция, поради частичното, или пълно разрушаване на щитовидната жлеза, в резултат на терапията. Ключоова роля в този процес играе дозата на радиоактивния йод, която зависи от размера и активността на щитовидната жлеза. Ако няма значителна активност на щитовидната жлеза 6 мес. след проведената терапия, се смята, че жлезата вече не функционира правилно.В резултат на това настъпва клинично изявен хипотиреоидизъм. Подобно състояние настъпва и след хирургично отстраняване на щитовидната жлеза.

При зболяване на хипоталамуса и хипофизата също настъпва хипофункция на щитовидната жлеза, поради липса на сигнали- тиреорилизинг и тиреостимулиращ хормон, които да стимулират продукцията на тиреоидни хормони.Когато патологичният процес е на ниво хипофиза, заболяването се нарича Вторичен хипотиреоидизъм, а когато е на ниво хипоталамус – Третичен хипотиреоидизъм.

При увреждане на хипофизата в резултат на неврохирургична интервенця, или намалено кръвоснабдяване в резалтат на черепно-мозъчна травма намалява производството на TSH, което води до намалена стимулация на щитовидната жлеза.

Стойностите на TSH се използват за разграничаване на първичният от вторичният хипотиреоидизъм. При първично заболяване на щитовидната жлеза TSH е повишен, докато при заболяване на хипофизата TSH е намален. При хипотиреоидизъм в резултат на увреждане на хипофизата настъпва дефицит и на други хормони, тъй катто жлезата участва в регулиране на растежа, репродуктивната функция и контрола на надбъбречните жлези.

Към медикаментите, които предизвикват хипофункция на щитовидната жлеза спадат тиреостатиците, литият и медикаментите, които съдържат йод, като амиодарон, луголов разтвор и калиев йодид.

Симптомите на хипотиреоидизма са леки исе покриват със симптомите при други заболявания. За това те най-често се отдават на патология ассоциирана с напредване на възрастта. При леките форми на заболяване обикновено липсват оплаквания. С напредване на заболяването се появяват симптоми дължащи се на забавяне на обменните процеси.

Най-честите симптоми при хипотиреоидизъм са :

  • умора
  • депресия
  • умерено наддаване на тегло
  • прекомерна сънливост
  • суха и чуплижа коса
  • запек
  • суха кожа
  • мускулни крампи
  • повишен серумен холестерол
  • намаленаa концентрация на вниманието
  • подуване на краката
  • неясна болкова симптоматика

С напредване на заболяването се появяват периорбитални отоци, брадикардия, намаляване на телесната температура и развитие на застойна сърдечна недостатъчност. При нелекувано заболяване може да настъпи микседематозна кома. Тя се провокира от: тежко заболяване, хирургична интервенция, стрес, или травма. Микседематозната кома е животозастрашаващо състояние, което налага спешна хоспитализация и незабавна хормоналнозаместителна тераппия, с ампулна форма на тиреоидни хормони.

Хипотиреоидизма се лекува с тиреоидни хормони. При подходяща и правилно дозирана терапия симптомите напълно се овладяват. От друга страна нелекуваният хипотиреоидизъм може да доведе до кардиомиопатия, влошаване на застойна сърдечна недостатъчност и плеврален излив.

Диагнностициране на хипотиреодизъм

Диагнностициране на хипотиреодизъм

Заболяването се диагнностицира на базата на :

  • клиничната симптоматика включваща запек, непоносимост към студ и суха, напукана кожа.
  • резултатите от лабораторните изследвания – ниски серумни нива на Т3 и Т4, които понякога могат да бъдат и в норма В тези случай диагнозата се поставя въз основа на измерване на серумните нива на TSH Както вече беше споменато тиреоидните хормони се произвеждат и секретират под влияние на TSH. За това при хипотиреоидизъм серумните нива на TSH са повишени, в опит да се компенсира хипофункцията. По тази причина повишените стойности на TSH може да предшестват с месеци и дори години, промените в серумните нива на Т3 и Т4

При вторичен и третичен хипотиреоидизъм обаче е налице изключение от това правило – т.е. серумните нива на TSH са ниски. Специфичен тест, наречен TRH тест служи като диференциално диагностичен критеррий, въз основа на който се преценява дали се касае за вторичен, или третичен хипотиреоидизъм.

  • определяне на антитиреоидните антитела доказват, или изключват наличие на автоимунен процес.
  • ехография на щитовидната жлеза
  • ЯМР за доказване, или изключване на патологичен процес на ниво хипоталамус, или хипофиза.

Лечението на хипотиреоидизма с малки изключения включва доживотна хормонално заместителна терапия с Levofthyroxin sodium. Tова е стабилна форма на тиреоиден хормон, която налага еднократно дневно дозиране. Синтетичният Т4 се превръща в циркулацията в Т3 и тази конверсия се регулира в тъканите на човешкото тяло.

  1. Средната доза на Т4 суплементация при възрастни е 1,8 микрограма на килограм телесно тегло на ден.
  2. Децата се нуждаят от по висока дневна доза.
  3. При млади индивиди се започва с по ниска доза Т4, която постепенно се повишава до достигане на таргетната доза.
  4. При болни със сърдечна патология хормонално заместителната терапия може да влоши сърдечното заболяване.
  5. При възрастни болни, които не знаят че страдат от зболявания на сърдечно-съдовата система, включването на оптимална доза Euthyrox, може да предизвика гръдна болка, или исхемична атака. Поради това при тези болни се започва с 25 микрограма Euthyrox и дозата постепенно се повишава с 25 микрограма на всеки 6 седмици до постигане на таргетната доза.

Най-добре е Euthyrox да се приема сутрин 30 мин преди закуска. Трябва да се избягва едновременният прием с антиацидни медикаменти, или такива съдържащи желязо, защото нарушават резорбцията му. Резултатите от лечението се мониторират на всеки 6 седмици, чрез проследяване на серумните нива на TSH до постигане на стабилен резултат – нормални стойности на TSH. След това изследването се извършва веднъж годишно. Предозирането с Euthyrox води до палпитации, лош контрол на кръвното налягане и остеопороза

СУБКЛИНИЧЕН ХИПОТИРЕОИДИЗЪМ

При това състояние няма клинични симптоми на хипотиреоидизъм .Стойностите на циркулиращите тиреоидни хормони също са в норма. Налице са само повишени нива на TSH в кръвта. Това означава, че хипофизата работи „под напрежение”, за да поддържа нормални нива на тиреоидни хормони в кръвта. При по голяма част от болните състоянието може да прогресира до клинично изявен хипотиреоидизъм, ако стойностите на TSH надвишат определени граници.

Ако при тези пациенти е повишено серумното ниво на холестерола се започва хормонално заместителна терапия с ниски дози Euthyrox. При нормален липиден профил серумните нива на TSH, Т3 иТ4 се проследяват на всеки 4 до 6 месеца, като при прогресия на зболяването се назначава хормонално заместителна терапия в подходяща доза.